Актуално
27 октомври - Световен ден на Аудиовизуалното наследство
- 27.10.2020 г.
27 октомври е Световен ден на аудиовизуалното наследство. Той се отбелязва от 2005 г. с резолюция 53 на 33-та сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), за да се съхранят аудиовизуалните документи като филми, радио- и телевизионни програми, аудио- и видео записи, които са уникално свидетелство за икономическото, политическото и социалното развитие на обществото.
В България се чества от 2006 г.
Тази година Българската национална филмотека ще представи на зрителите в кино "Одеон" късометражни филми от своята колекция, създадени в периода 1933-1940 година.
НОВА КНИГА - Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том II)
- 13.10.2020 г.
Заглавие – Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том II) [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume Two)]
Издател – Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK]
Автор – Петър Кърджилов [Peter Kardjilov]
Превод от български – Ивелина Петрова [Ivelina Petrova]
Година на издаване – 2020
ISBN (10): 1-5275-5772-3
ISBN (13): 978-1-5275-5772-7
Размер – A5 (твърди корици)
Брой страници – 484
Брой илюстрации – 280 (включващи 345 фотографии, 120 факсимилета, 25 рисунки)
Приложения – две таблици (на филмите, заснети от Чарлс Нобъл в България през 1903 и през 1904) и два индекса (на личните имена и на филмовите заглавия) Бележки: Книгата е каталогизирана от Британската библиотека, където данните за нея са на разположение.
Съдържание: Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях, англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38 „кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият, шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми, отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници, архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд, предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.
Описание на книгата с едно изречение: Разгръщане на непозната досега, ала интригуваща страница от световната история на киното.
Анотация: Книгата, която по същество е една документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях… Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, подчертава влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.
Биографична справка за автора: Петър Иванов Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 120 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите. В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918)…