Актуално

Почина Пламен Масларов

09.06.2010 г.

С дълбока скръб съобщаваме,
че нашият директор

ПЛАМЕН МАСЛАРОВ

(1950-2010)

почина на 8 юни 2010. До последния си дъх той беше отдаден на киното и издъхна докато снимаше поредния си филм. И като филмов, телевизионен и театрален режисьор, продуцент, актьор, и като директор на Българска национална филмотека той се раздаваше изцяло и поделяше енергията си между опазването на филмовото ни наследство, създаването на филмови произведения и многобройните си приятели.
Колегите му го обичаха и уважаваха не само като директор, но и като скъп приятел.
Неговата артистична природа, забележителна душевна щедрост и нестандартност ни научиха на много неща, за което сме му благодарни.

Поклон пред светлата му памет!
Светъл път във вечните полета на киното!

Поклонението ще се извърши във
фоайето на Народния театър в
петък, 11 юни 2010, от 11 часа.

Пламен Масларов е изтъкнат филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Роден е през 1950 в Своге. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов” в София през 1974 г. в класа на проф. Христо Христов. Още докато следва работи като асистент-режисьор и прави актьорски дебют в ролята на Мустафата в един от най-значителните за българското кино филми „…И дойде денят” (1973) на режисьора Георги Дюлгеров.

След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).
Прави режисьорския си дебют с късометражния филм „Ситуация”. Първият му дългометражен филм „Любовта на Мирон” (1980) печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия.
През 1992/94 в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни „Одисей”.
От 2001 до началото на 2003 година е директор на Народния театър „Иван Вазов”.

От 17 ноември 2004 е директор на Българска национална филмотека.

Автор е на около 50 документални, телевизионната поредица „Българският ХХ век”, и над 10 игрални филма, сред които „Зелените поля…” (1984), „Съдията” (1986), „Забранено за възрастни” (1987), „Кмете, кмете…” (1990), „14-те целувки” (1997), „Похищението” (2009). Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали „Съдебни хроники” (1992), „Слово за ползата от четенето” (2000), „Не се навеждай навън” (2004). Продуцент е на „Граница” (1994). В сатиричния театър поставя пиесата „Маршрутка” на Елин Рахнев.
До последния си дъх беше на терен и работи над телевизионния филм „Корави старчета”.

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ
на Пламен Масларов - кинорежисьор и продуцент, член на СБФД и „Филмаутор”

01.01.1950 – Роден в Своге

1972 - завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов" в София

1977-1979 - специализира кинорежисура и кинодраматургия - СRUS - Париж – Франция

Игрални, телевизионни, документални и други филми:

1975 – „Ситуация" (Експериментална студия)
1979 – „Любовта на Мирон" (игрален)
1981 – „Слънчеви пера" (телевизионен игрален филм - мюзикъл за деца)

1984 – „Зелените поля" (игрален)

1984 - съсценарист на игралния филм на Едуард Захариев „Скъпа моя, скъпи мой"

1985 – „Съдията" (игрален)

1987 – „Забранено за възрастни" (игрален)

1989 – „Кмете, кмете" (игрален)

1990 -  съсценарист на игралния филм на Едуард Захариев „Резерват"

1991-92 – „Съдебни хроники" (телевизионна поредица от игрални новели)

1994 – „Граница" (игрален) - продуцент- българо-френска копродукция, съвместно с СNС – Франция

1995 – „Игра на челик" (телевизионен игрален филм)

1996 - "14 целувки" (игрален)

1995 – „Железният баща" (документален-продуцент)

1996 - 1997 – „Мини секс шоу" (анимационна поредица – продуцент)

1998-2001 – „1002 нощи" (режисьор и продуцент) (поредица предавания за Българската национална телевизия)

2000 – „Слово за ползата от четенето" – телевизионен сериал по класически литературни произведения:
- „Ерих Райтерер" (от същата поредица)
- „Живот докрай" (от същата поредица)
- „Една нощ" (от същата поредица)
- „Пролетна измама" (от същата поредица)

- „Гост от морето” (от същата поредица)

2003 – „Не се надвесвай навън” – 3 игрални телевизионни серии

2005 – „Храмът – паметник” (документален филм)

2006 – „130 години Априлско въстание” (документален филм)

2006-2007- „Българският ХХ век” (документална телевизионна поредица)

2006-2008-„Нашите 15 минути” (публицистична документална поредица)

2007 – „170 години от рождението на В. Левски” (документален филм)

2007-2008 – „Време за спомени” (документална поредица)

2008 – „Ведомост” (документален филм)

2008 – „София в кино-архива” (документален филм)

2008-2009 - „Похищението” (игрален)

Фестивали и награди:

1976 - Награда за експериментален игрален дебют на Съюза на българските кинематографисти с филма „Ситуация"

1981 - Награда за мъжка роля на международния кинофестивал Сан Ремо - Италия с филма „Любовта на Мирон"

Награда на международния кинофестивал в Калкута – Индия за филма „Слънчеви пера"

1984 - Като сценарист на игралния филм на Едуард Захариев „Скъпа моя, скъпи мой" - филмът участвува на международния Кинофестивал в Берлин

1986 - Награда на кинофестивала в Кайро – Египет с филма „Съдията"

1987 - Специалната награда на международния кинофестивал в Сан Ремо – Италия с филма „Забранено за възрастни"

1994 - Специална награда от Съюза на българските кинематографисти за филма „Зелените поля"; 

Участия и награди на международни кинофестивали в Белгия, Франция, Чехия и България с филма „Граница"

Обществена и преподавателска дейност:

1976-2003 - Като режисьор, продуцент и сценарист има създадени над 50 игрални, телевизионни, документални, анимационни, научно-популярни и други филми.

1992-94       Работи в структурата на "ЕВРОИМАЖ" и организацията „Одисей" към Съвета на Европа

1992-95       Хоноруван лектор в университетите
                   Мец и Страсбург – Франция

2001-02       Директор на
                   Народен театър „Иван Вазов"

2004-2010   Директор на
                   Българска национална филмотека